Така, привет, отново!

Странно е, всяка година по едно и също време, aka началото на годината, ме обзема една странна нужда да творя и в частност да пиша. Чудех се от кога не съм писала, ами оказа се от януари 2020, минали са само има, няма 5 години. Аз пишех и преди това и всъщност за всичките си кажи речи 33 години аз повече време съм писала, отколкото да не съм. Но не претендирам за книжовен български, пунктоация или оригиналност, само автенточното ми аз. Извинете ме за бъдещите допуснати грешки.

И сега, докато за поредна година дебатирам със себе си има ли смисъл да пиша публично или не, всъщност се замислих къде искам да публикувам и от там попаднах пак на собствените си постове творени с години – в продължение на около 10 години. И последните ми постове така леко натежаха, както тежи сега вътре, но по друг начин е било тогава. И така си мисля, че е редно, ако пиша да е на чисто. С ново име, с нов облик, защото сега е ново и е друго. Тогава знаех нуждата, сега не знам с точност.

Знам, че доста неща ме вълнуват и не ми е идеята да пиша само за едно, но май докато не излея всичко дето се е насъбрало покрай новата ми роля на майка надали ще пиша за нещо друго.

Иначе коя съм аз? Вкъщи някои ми казват Лудото Ленче, прякор, който приех в началото на 20те си – хем късно, хем рано. Дали съм луда, то кой няма в себе си лека лудост, ей така за здраве, то той не е жив си мисля аз. Минавам там към 33, а статуса ми е: с 1 дете (противно на тенденциите в момента за минимум 3, иначе не си майка) и омъжена за един супергерой. По природа съм добър човек и обичам да помагам, ама настъпиш ли ме – бягай бързо. Не малко време водих битки за разни справедливости и възможности за младите хора в България. Темата за образованието ме вълнуваше. Всичко това супер, ама става едно време, в което тези неща или се надживяват, или се превръщат във висша цел. Е, при мен стана първото и не съжалявам. Сега глава 2 от моето кариерно израстване е посветено на големите корпорации и възможностите в тях. Свободното си време никога не съм знаела какво да го правя и не бих казала, че имам хобита или спортувам. Чета от време на време, обаче на кино и серияли доста по-често се отдавам. Винаги се стремя към повече и трудно се задоволявам с това, което имам, ако нещото ме вълнува, ако не ме – не мож ме бутна. Мога да говоря за себе си много щото обожавам да говоря и да нищя, и да философствам, стига да има с кого. Ако ти се нищи и говори – пиши ми.

Та така, това е!