Пространство за среднощни мисли

 Току-що приключих със серияла "Сексът и градът". И като казвам приключих (тъй като мозъка ми е малко забозил) имам предвид, че го изгледах целия. Не на един дъх разбира се, отне ми само около 3 месеца, предвид че го започнах някъде след Коледа (по спомен). Честно казано гледала съм този сериял не веднъж, но никога от А до Я. Отделно, че сега вече го гледах с очите на 30+ годишна жена, женена (aka с по-дълга връзка от 3 месеца), имаща някакъв професионален опит (а не мечтаеща за такъв) и с дете (като за разкош). И сега вече много неща ми се изясниха и въпреки, че е сниман в ранните 2000 година пак нещата са доста общовалидни, поне за моето поколение си мисля. И този път успях да му се насладя много повече. Признавам, че филмите след това никак не надграждат историята. Но си мисля, че този филм само доказва как кръгът от хора с възрастта се смалява и един по един хората отпадат от него по ред причини, но основната е "близост".  Близост в смисъла на местоположение, ет...

  3ти март реших, че е денят, в който най-сетне ще подкастря юката, която гледам от 1 година, че плаче да бъде изчистена, подрязана, разкрасена. Та нали 8ми март предстои реших да ѝ го подаря. То и на себе си да подаря малко труд, който да не изисква особена мисъл, въпреки, че се оказа ребус в повечето време. Обаче чистя си аз тези юки в тази малка саксия и се мъча да махна накуп всички сухи листа и дърпам, и сецам и няма братче не помръдват. Много се ядосах първите два пъти. Че се и набодох и псувах, но не се отказах. Смених стратегията и първо изчистих пръстта, после започнах най-отвън и най-отдолу да изчиствам едно по едно пръст, листа, които вече са паднали, после започнах да търсп най-долното и старо изсъхнало листо, което да отлистя, за да може да тръгна нагоре. Но усещах, че прескоча ли на някое реда, то не се даваше и ме връщаше автоматично да търся какво не съм обелила, за да мога да стигна до него. Връщах се, намирах, махах и така поддаваше от 1 път без усилие. Резултатът...

  Не можеш да бъдеш приятел с онзи, който не иска да ти бъде приятел, както и с онзи, който не си търси нови приятели. Забелязал ли си как след една определена възраст хората се капсоловат и забравят за света извън пашкула в това число и хората извън него. И нови такива не могат да нарушават спокойствието, че било те и "половинки" на някого. Как приятелите в този кръг може да намалят, но не и да се увеличават. И как те намалят, защото забравяме как да поддържаме връзката жива и се осланяме на стари лаври, и как нови не допускаме, защито създават дискомфорта от това да положим усилие. Преди време чух в едно рийлче обяснението за това защо е трудно да правиш нови приятелства след определена възраст. Основно защото до университета приятелите и хората с които се движиш и прекарваш най-много време са тези в градината, на площадката, от блока, от училище, от спорта, от университета. Графиците са еднакви, приоритетите що-годе и те и Voila налага ти се да си с тези хора инот принуда ...

 Все едно е изтрито с гума. Целият ти предишен живот. Колеги, кариера, даже и приятели. Всичко е на кота 0. Вече нищо не знаеш и нищо от онова, което си преживял не е релевантно, защото то просто се сменя - по няколко пъти в годината. А ти не си present, за да можеш да поддържаш темпото, че да знаеш, можеш и правиш. И време нямаш. Чувстваш се чужд в собствения си свят. Чудиш се от къде да намерив вдъхновение и мотивация, време да наваксаш пропуснатото. Но как като и преди едва си успявал, а сега имаш още една отговорност, която не можеш да повериш на друг, поне не и в близките години. Че тая отговорност понякога дори не е 1, а са 2 или 3. И вече усещаш, че си закъснял, за там за където си тръгнал, че е трябвало да бъдеш съвсем другаде, когато отговорностите се появиха, за да може въпреки че някакво време не си present, то да не се усети. И все въртиш едни сметки и планове и те къде излизат, къде не. Все нещо се обърква, а сякаш нищо не помръдва и нищо не се случва. И си изгубен няк...