Въпросът

 Все едно е изтрито с гума. Целият ти предишен живот. Колеги, кариера, даже и приятели. Всичко е на кота 0. Вече нищо не знаеш и нищо от онова, което си преживял не е релевантно, защото то просто се сменя - по няколко пъти в годината. А ти не си present, за да можеш да поддържаш темпото, че да знаеш, можеш и правиш. И време нямаш. Чувстваш се чужд в собствения си свят. Чудиш се от къде да намерив вдъхновение и мотивация, време да наваксаш пропуснатото. Но как като и преди едва си успявал, а сега имаш още една отговорност, която не можеш да повериш на друг, поне не и в близките години. Че тая отговорност понякога дори не е 1, а са 2 или 3. И вече усещаш, че си закъснял, за там за където си тръгнал, че е трябвало да бъдеш съвсем другаде, когато отговорностите се появиха, за да може въпреки че някакво време не си present, то да не се усети. И все въртиш едни сметки и планове и те къде излизат, къде не. Все нещо се обърква, а сякаш нищо не помръдва и нищо не се случва. И си изгубен някъде там между отговорността и кота 0 и въпросите "Аз ако сега направя така... То дали ще стане така... За да мога накрая да е това?!" И живееш в тревожност, защото живееш в ненастъпилото бъдеще, обаче как да избягаш от там мамка му като всичко зависи от теб, като тая пуста Отговорност зависи от теб и как те е страх да не се обърне един ден и да ти каже "Заради теб сега не/се се случва това ... " и ще знаеш, че най-вероятно е прав. И как да не го мислиш като на моменти не ръцете, а и краката те сърбят да правиш нещо, да действаш, да променяш - ама какво, кога, къде, как, защо, с кого. И умираш от скука и за това знаеш, че колкото и да я обичаш тая Отговорност обичаш и себе си и трябва са се случат тия промени. И си объркан, и е хаос, и от къде да започнеш. Главата те боли. И си каваш "Ето колко много идеи", обаче после знаеш, че нищо от това няма смисъл и няма да промени нищо и никого в тоя свят, и няма стойност, освен да ти олекне. Да, не е малко, ще кажете, не е, ама не е и много. А за какво сме на тоя свят, ако не се борим за многото, ама по оня смирен начин - да даваш и правиш и просто да грабиш от живота с шепи. И така ... Въпросът остава отворен. А той всъщност един ли е?