Сексът и градът три месеца по-късно

 Току-що приключих със серияла "Сексът и градът". И като казвам приключих (тъй като мозъка ми е малко забозил) имам предвид, че го изгледах целия. Не на един дъх разбира се, отне ми само около 3 месеца, предвид че го започнах някъде след Коледа (по спомен). Честно казано гледала съм този сериял не веднъж, но никога от А до Я. Отделно, че сега вече го гледах с очите на 30+ годишна жена, женена (aka с по-дълга връзка от 3 месеца), имаща някакъв професионален опит (а не мечтаеща за такъв) и с дете (като за разкош). И сега вече много неща ми се изясниха и въпреки, че е сниман в ранните 2000 година пак нещата са доста общовалидни, поне за моето поколение си мисля. И този път успях да му се насладя много повече. Признавам, че филмите след това никак не надграждат историята. Но си мисля, че този филм само доказва как кръгът от хора с възрастта се смалява и един по един хората отпадат от него по ред причини, но основната е "близост".  Близост в смисъла на местоположение, етап в живота, желания в живота и ценностна система. И това ме кара да се замисля за хората, които "изпадаха" по трасето на моят живот. Някои по-бързо от други и за някои ми е истински тъжно, за други се радвам, че живота така ни се стече. Но жалкото е, когато тези с които оставаме не се променят или ние сме в застои. Защото тогава всичко е едно и също и движение няма. А движението са казали хората е живот. Никога не съм отричала, че съм труден характер или да съм се преструвала на благ човек само за да спечеля хора. Знам колко отрицателни черти и неблагоприятни невици имам и точно, защото знам за тях работя върху тях, някои да бъдат заменени, други да бъдат овладяни. И все пак това не прави нещата по-лесни, даже никак и често пъти резултатите не са много по-добри. И така остава въпросът как на 30+ правиш нови приятели и какво в днешно време се дефинира като приятел и приятелство. Оставам да мисля...